Проучване на Гуелфския университет в Канада сочи, че значителен брой стопани не се справят добре с адекватната социализация на кученцето си, рискувайки поява на поведенчески проблеми в бъдещето.
В своето изследване професорите по медицина Джейсън Коу, Лий Найъл и Джанет Кътлър посочват, че 1/3 от анкетираните стопани не успяват да осигурят на своето кученце достатъчно социални предизвикателства през първите няколко месеца от живота му.
„Тази информация е тревожна, защото показва, че значителна част от стопаните пропускат периода между 2-рата и 14-ата седмица в развитието на своето кутре, когато правилната социализация оказва огромно значение върху оформянето на характера на кучето – казва Коу. – Този кратък прозорец в развитието на кученцето е шансът на стопаните да повлияят силно на качеството му на живот и да намалят риска от поява на нежелано поведение: основна причина за изоставянето на кучета в Северна Америка.“
Проучването е публикувано наскоро в списанието на AVMA (www.avma.org). То е осъществено сред повече от 300 стопани на кученца и се е провело на два етапа: в седмицата, в която хората са се сдобили с кученцето, и когато любимецът им е бил вече на 20 седмици.
Резултатите сочат, че 51% от стопаните не са участвали в класове за обучение на кученца със своя нов любимец. Открити са значителни разлики в поведението на кучетата, присъствали на такива уроци, спрямо тези, чийто стопани не са счели за нужно да посещават подобни курсове. Огромни са разликите и в уменията на стопаните да разбират нуждите на своето куче и да съумяват да го възпитават адекватно занапред.
„Това показва, че курсовете за кученца не служат само за изграждане на послушание у животното – отбелязва професор Коу. – Те помагат на стопаните да се образоват относно нуждите на своя любимец, а и осигуряват на всяко кучeнце достатъчно мисловни предизвикателства, които насърчават развитието му.“
Професор Кътлър посочва, че кученца, които не са присъствали на начален курс, са по-склонни да реагират със страх в обикновени, всекидневни ситуации – пусната прахосмукачка, гръмотевици, привикване към бокс и т.н.
Кътлър добавя, че стопаните, които са счели подобни курсове за ненужни, са по-склонни да използват тренировъчни похвати, базирани на наказанието – крещене, обръщане на кученцето по гръб, наказания и др. От друга страна тези, които са присъствали на начален курс със своето кутре, са изградили по-адекватна реакция на нежеланото поведение от страна на своя любимец. Те са се научили как да пренасочват вниманието му, да се справят с лошите му навици и да поощряват добрите.
Според професор Кътлър при добре социализираното кученце има по-малка вероятност от развитие на агресивно поведение към други кучета или хора, както и на хиперактивност или страх. За момента не съществуват установени критерии за социализация на кучето, но ползите от нея са неоспорими. Поради тази причина професор Коу вярва, че би било от огромно значение ветеринарните лекари да се заемат със задачата да информират новите собственици на кучета за ползите от ранната социализация.
„Почти всички стопани водят своя нов любимец при ветеринаря още докато е бебе. Това е страхотна възможност хората да бъдат информирани за съществуването на класове за кученца. Но в крайна сметка най-добре би било всеки стопанин да има представа как да социализира своето кутре още преди то да се появи у дома – защото има страшно много неща, които трябва да се направят колкото се може по-рано в живота на кученцето.“
Източник:
Pet Owners Aren’t Adequately Socializing Their Puppies, Study Finds