Ако попиташ, ще чуеш разнопосочни съвети и доводи: „Нашийникът ти дава по-добър контрол“, „Нагръдникът разпределя по-добре натоварването“, „Няма как да коригираш с нагръдник“, „Нагръдникът учи кучето да дърпа“, „Слагаш строг нашийник и си решаваш проблемите“… Гледните точки и мненията по темата са толкова много, че често оставят потърсилия съвет още по-объркан и озадачен. С този материал ще се опитаме да внесем яснота по въпроса, като за целта ще се придържаме стриктно към фактите и ще се позовем на източници със солидна репутация. Преди да продължим, се налага да направим едно уточнение: в тази статия под термина „нашийник“ разбираме единствено класическия му вариант – платнен, мек, без функция на „душач“. Строгите нашийници (с шипове) и „душачите“ (използването на които НЕ препоръчваме) ще бъдат предмет на отделен, предстоящ материал.

Преди около година, в статия за Whole Dog Journal, Джордан Джиглър (Jordan Gigler) систематизира сравнително обективно плюсовете и минусите на нашийниците и нагръдниците. Предимствата на нашийниците са, че са възможно най-подходящото място да закачим идентификационно медальонче и че са нещо, което кучето може да носи постоянно (не е нужно да се маха след разходка), без това да му причинява неудобство. В графата на минусите от използването на нашийник най-много се набива на очи рискът от увреждане на трахеята и щитовидната жлеза. Доколко реална е обаче опасността да се стигне дотам?

Емили Ларлхам е основател на един от най-популярните ютюб канали за обучение на кучета, Kikopup. Освен това за разлика от други знаменитости в сферата тя е и забележителен треньор на кучета и един от най-„горещите“ лектори по темата в световен мащаб. Неин е най-обширният материал за риска от физически щети при използването на нашийник: Is it harmful to attach a dog leash to your dog’s neck („Вредно ли е да закачате повода за шията на кучето?“). В тази статия Емили се позовава на редица научни изследвания (в края има списък с конкретните източници) за евентуалните, макар и малко вероятни последствия от напрежението, което нашийникът оказва върху врата на кучето вследствие на дърпане при движение на повод или пък „корекции“ от страна на стопанина. Оказва се, че възможните неприятни ефекти са доста – от контузии на врата, през проблеми с очите и ушите до увреждане на функцията на щитовидната жлеза, а за капак и провокирани от нарушеното здраве на кучето поведенчески проблеми. Без паника: неслучайно част от текста по-горе е удебелена. И все пак ще си позволим малка вметка: категорично не препоръчваме използването на нашийник при породи с респираторни затруднения.

Нека обаче се върнем на страниците на Whole Dog Journal, за да проследим какво има да ни каже Джордан Джиглър за нагръдниците. Според него основните предимства на употребата на нагръдник са по-нисък стрес по време на разходка (както за кучето, така и за стопанина), по-малка вероятност кучето да пострада, ако нагръдникът се закачи за нещо, както и това, че нагръдниците с предно закопчаване са доказано най-ефективното и безобидно оборудване срещу дърпане по време на разходка. Недостатъците, изброени от автора, включват: нагръдникът трябва да се маха след разходка; при продължително носене има вероятност козината на определени места да изчезне; от нагръдник до нагръдник има голяма разлика и някои от вариациите, които предлага пазарът, не са твърде удачни. Тук ще отворим малка скоба, за да анализираме какво прави един нагръдник по-добър от друг.

В статията си за най-добрите нагръдници за 2018-а (с последен ъпдейт отпреди няколко дни) Пат Милър (Pat Miller) се фокусира основно върху следните критерии: да са изработени от качествени материали; да имат достатъчно опции за регулиране на ремъците (от изключителна важност е да „настроим“ добре нагръдника!); да притежават допълнителна халка за предно закопчаване; и да не възпрепятстват по никакъв начин естествените движения на кучето. И докато първите три критерия изглеждат сравнително ясни, то може би ще се наложи да изясним по какъв начин един нагръдник може да „възпрепятства естествените движения на кучето“. Краткият отговор е: чрез кройката.

Снимка: Марион Милке

Според значителна част от кучешките физиотерапевти нагръдниците тип „два обръча“ (в долната част на снимката на Марион Милке) или с „X“ или „Y“ кройка са значително по-добър вариант от тези с Т-образна такава (в горната част на снимката), като причините за това са биомеханични и се виждат с просто око – в единия случай работата на костната система не е възпрепятствана по никакъв начин, докато в другия не е съвсем така. Дългата версия на тази теза и повече снимков материал можеш да намериш тук

В класацията на Пат Милър първите три места за най-добри нагръдници в света заемат Balance Harness, Ruffwear Front Range Harness и Perfect Fit Harness. Към днешна дата единственият от тях, наличен на българския пазар, е Ruffwear Front Range Harness, който можеш да намериш в магазин Basecamp.

Бяхме ти обещали тази статия да съдържа повече отговори, отколкото въпроси, затова ще се опитаме да откроим най-важните изводи от нея:

• Ще цитираме Джордан Джиглър: „Добре е кучето ти да носи както нашийник, така и нагръдник. Нашийника ползвай, за да поставиш там идентификационното медальонче, а нагръдника – за да закачиш повода.“
• Поинтересувай се от различните видове нагръдници, за да избереш най-подходящия за твоето куче.
• Инвестирай усилия в това да научиш кучето ти да не дърпа по време на разходка. Така дори да си заложил на нашийник, ще изключиш напълно вероятността от неприятни инциденти. Ако имаш нужда от помощ, за да се справиш с проблема, на линия сме.

Тази статия е подготвена съвместно с „Академия за стопани“ – платформа за образователни събития в сферата на обучението и поведението на кучето. Повече за Академията и предстоящите събития под нейната шапка можеш да научиш тук